„Истинска история за виетнамец, който живее в Латвия“, Чао Виет Нгуен

Стр. 1

1.Здравейте, казвам се Чао Виет Нгуен. От Виетнам съм. От 10 години живея в Латвия и това е моята история. /Дойдох в Латвия през 2003 година със семейството на баща ми. По това време да живееш и учиш в чужбина беше мечтата на много виетнамци, тъй като те вярваха, че така могат да имат по-добър живот, по-добро образование и да печелят повече пари./ Хората винаги ме питат – къде точно е Латвия? Първоначално, аз самият не можех да си отговоря на този въпрос. По-късно научих, че Латвия е малка държава в Балтийския регион на Северна Европа. На север граничи с Естония, а на юг с Литва. / Хей, не мога да намеря къде се намира Латвия! 2.В Латвия живеят малко азиатци. Когато пристигнах тук за първи път, хората бяха много изненадани от външността и националността ми. Понякога дори се чувствах като маймуна в зоологическата градина./ Той има естествено черна коса. Искам и аз да имам такава коса! / Хм...Кожата му е много тъмна./ Хей, виж косата му. Прилича на гърба на таралеж./ Хей, кажи нещо на китайски. 3. Аз не бях единственият, който беше изненадан от начина, по който латвийците посрещат чужденци. / Според картата сме в Рига. / Скъпи, сигурен ли си, че не сме в Москва?/ Ей, китаец! Чу хан туи туей... Ха-ха-ха.../ Какво правят китайците тук? Идиоти. 4. След Втората световна война и след съветската окупация на Латвия, независимостта на държавата е възстановена през 1990. В резултат на това руснаците представлявали 27% от населението на Латвия. Без да се пише или говори много, съществува конфликт между различните гледни точки и начин на живот на руснаци и латвийци. Това често ме е озадачавало./ Говори латвийски, нахална краво такава! Живееш тук от 50 години, но не можеш дори да кажеш „добър ден“ на латвийски? Засрами се!/ Излез от страната и питай някого дали дори знае къде се намира Латвия. Руският е достатъчно добър език за вскички, които живеят тук!

Стр. 2

1. По мое мнение, и малките държави имат своите собствени ценности. Природата е съкровището на Латвия. Горите, полята и красивата река Даугава, която минава през цялата страна. Това е душата на Латвия. 2. В Латвия има много фестивали. Най-известният и удивителен е „Фестивалът на песента и танца“. Невероятно е, че Латвия е успяла да запази тази традиция в продължение на толкова години. Хиляди певци и танцьори идват в Рига, само за да са заедно и да споделят чувството на единство и хармония. 3. Удивително е, че латвийците все още пазят традициите си в изкуството, тъй като други държави бавно започват да ги забравят. Тук артистите работят упорито и създават впечатляващи произведения. Никога не спират да откриват нови методи или да изучават нови стилове в изкуството. 4. След дългата зима, латвийците си мечтаят за лято и за традиционното честване на Еньов ден, когато всички семейства се събират, нагиздени с венци на главите. Цяла нощ никой не спи. Всички пеят традиционни песни и танцуват около огъня. 5. Силната страна ми е рисуването. Реших да стана художник и се записах в училището за изкуства в Огре. Учих рисуване и живопис в студиото на директора Петерис Аулманис. В началото, латвийският ми изобщо не беше добър, така че не разбирах какво ми казва. Но наблюдавах как рисува. Дори и без да ми казва нищо, знаех какво иска от мен./ Формата на лицето е кръгла като сфера. 6. Езикът беше най-трудната част за мен. Всички ме наблюдаваха странно. Не разбирах какво казват. / Усещах, че не се чувстват удобно с чужденеца до тях. 7. Най-зле беше, когато расисти искаха да си „изразяват“ емоциите. / Тук живеят само латвийци и руснаци. Не е мястото за вас, китайци!/ Аз не съм китаец. Аз съм виетнамец. Живея и работя тук. Приятелите ми са латвийци и руснаци. 8. Идиот! Ако те видя отново, ще те застрелям!

Стр. 3

1. Не можех да повярвам, че има такива хора в толкова красива страна. Но не можех да се предам. Изучаването на техния език беше начинът да променя отношението им към мен. 2. С времето латвийският ми се подобри. Имах повече приятели, а всички се държаха по-мило. / Ей, Чао! Как си? 3. През 2007 година, след като се скарах със семейството си, реших да живея сам. Нямах къде да остана и учителят ми Петерис предложи да живея в неговото студио и понякога да помагам на учениците му. Не беше ли чудо, че латвийско семейство ме прие? Сега аз го наричам не само мой учител, но и моят латвийски баща. 4. Историята и митологията винаги са ми били любими. Интересувах се и от латвийските фолклор и митология. Любимата ми книга беше епичната Lāčplēsis- „Убиеца на мечки“. Авторът на книгата е Андрейс Пумпрус. Написал я е през 19-ти век./ Историята се отнася за герой, убиецът на мечки, който е повел латвийците в битка срещу немските нашественици през 13-ти век. Той се изправил срещу тъмния рицар. Сражавали са се, докато и двамата не паднали в Даугава. Хората казват, че духът на убиеца на мечки е все още жив и пази хората си и до днес. След това убиецът на мечки се превръща в национален герой на Латвия. Той е символ на сила, смелост и добродетели. Историята за него много ме вдъхнови. Имах идеята да нарисувам комикс за него. 5. През 2009 завърших гимназията „Jan Rozentals“ с дипломна работа на тема „Хрониките на убиеца на мечки“. Бях много щастлив от първия си успех. 6. Честито! Жалко, че този комикс не е толкова популярен в Латвия. Какъв е планът ти за бъдещето?/ Благодаря! Бих искал да отида да уча комикс изкуство в Америка. Бих искал да стана професионален художник на комикси. 7. И така заминах за Сан Франциско в Америка, за да реализирам мечтата си.

Стр. 4

1. Америка беше като страна на приказките. Всичко там беше модерно и активно. Влязох в света на комиксите и научих неща, които преди не знаех... Но тогава осъзнах... „Може би всичко тук е прекалено перфектно?“ 2. Има едно правило – дори и да си много талантлив, ако нямаш пари, ти си нищо. / За да учиш изкуство тук, трабва да плащаш по 30. 000 долара на година. 3. Това означаваше ли, че само богатите могат да станат артисти? Не беше ли нечестно? Приятелят ми Ник разбираше в каква ситуация се намирам и знаеше как се чувствам./ Готов си, защото имаш своята цел. Просто продължавай. Запомни, работиш за света. 4. Ник беше прав. Реших да се върна в Латвия. Там имаше много хора, които обичах. Това беше и мястото, където бях оценен за първи път. Исках да си докажа, че съм достатъчно силен да постигна мечтата си. 5. По това време латвийците трябваше да се изправят срещу невидимия си враг – кризата./ Моля, помогнете! Дайте ми пари за храна. Имам 5 деца и 2 кучета. 6. Продължителната борба с кризата беше изтощила хората, а политиците бяха спряли да обръщат внимание на техните нужди. / Хора! Повярвайте ми. Трябва да кажем, че икономическата ситуация в Латвия значително се е подобрила. Това е голямата история на успеха на Латвия. 7. Успешната история беше постигната на висока цена. Повече от 30 000 латвийци бяха напуснали родината си./ Чао Као. Отиваме във Великобритания. Намерихме си добре платена работа там. 8. Тези, които останаха бяха принудени да работят здраво срещу ниско заплащане./ 300 долара с данъците. Ако не те устройва, тръгвай си./ Но данъците са 21%! Как мога да издържам с такава заплата семейството си?/ Не ги е грижа в каква ситуация се намираме. 9. Междувременно повече латвийци напускаха родината, за да бъдат заменени от повече чужденци, които идваха на тяхно място. / Добре дошли в Латвия. / Тук нямат Чайна таун. Нека направим един! 10. Хората не бяха щастливи от ситуацията в страната им. Започнаха да изразяват негативните си емоции и гняв в интернет./ Кой иска да живее в страна, където е ограбван всеки ден?/ Съгласън съм. За съжаление хората не изслушват мненията си./ Погледни. Богатите и политиците могат да печелят хиляди долари на месец. Много от тях не плащат данъци, а същевременно се опитват да ни убедят, че ние сме мързеливи, че само се възползваме от помощите, че не искаме да работим и да плащаме данъци. Работим като роби за нищожни пари. Това е ад!/ Защо хората тук не излязат навън и не се опитат да променят нещо? Хората само се оплакват, но нищо не правят./ Вече не чувствам, че това е моята държава. Няма надежда, няма пари.

Стр. 5

1. Учих в академията по изкуства в Рига. Учениците там не трябва да заплащат обучението си. Смятах, че няма да ми е трудно да живея по този начин, но грешах. Нямах достатъчно пари за живот и за да си купувам материали. След две години реших да напусна училището. 2. За първи път през живота си се чувствах толкова зле. Семейството ми напусна Латвия, за да търси по-добра работа. Няколко арт студиа ми предложиха работа, но не можеха да ми плащат толкова много заради кризата. / Съжалявам, Чао. Не ни отпуснаха достатъчно пари за проекта. Това е, което можем да ти плащаме в момента. 3. Латвийците имаха много различни мнения./ Не можем да вдигнем средната заплата сега. Може да стане след една година...евентуално. Не забравяй, че имаме успешната история на Латвия. 4. Децата ми не искат да се върнат у дома. Казват, че навън могат да изкарат пет пъти повече отколкото в Латвия. Толкова съм самотна. 5. Бях уволнен. Работих там 10 години. Защо? 6. Не искаме да имаме дете. Вижте колко бедно живеем в момента. Детските помощи са толкова ниски. Не искам детето ми да има лош живот, като нас. 7. Хей. Изпий това! То ще ти помогне да забравиш за всичко. За Сталин! 8. Имаме много крадци в държавата. Всички го знаем, но и ние нищо не можем да направим. 9. Защо изкуството и културата са толкова важни? Защо трябва да плащам данъци за такива неща? 10. Защо всички са толкова депресирани? Семейството ми ме издържа и мога да си позволя хубави дрехи. Трябва ли да ми завиждат за това? 11. План? Нямам такъв. Не зная какво ще правя след като завърша училище...Все още не съм решила. Ще видим. 12. Всичко поскъпва! Парно! Наем! Кола! Храна! Интернет! Това ме побърква! 13. Да. Латвия е малка държава, но може ли малка държава да бъде силна? Латвия е минала през много трудни времена, за да спечели независимост. През 13-ти век немците завладяват Латвия, след това идват поляците, датчаните и руснаците. В продължение на много години войната разрушава тази страна, но тя никога не се предава. Чак на 18 ноември 1918 латвийците стават независими и могат да се нарекат свободна нация. / На 11 ноември 1991 латвийците доказват силата си, когато побеждават бермондците, които са значително по-силни.Този ден става известен като Денят на убиеца на мечки./ В началото на Втората световна война, когато Съветският съюз и Германия окупират латвийски територии, мечтата за свободна държава постепенно започва да избледнява.Но латвийците отново се вдигат и на 21 август 1991 възстановяват независимостта си. Не трябва да забравяме колко жертви са направили за тази страна и нейната свобода. Вече не живеем по време на война, но все още не се чувстваме свободни.На всеки един от нас му липсват качества като търпение, смелост, добродетели и искреност, за да защитаваме и развиваме нашата държава.

Стр. 6

1.В днешно време в Латвия живеят различни нации. Предполагам, че са избрали Латвия по същия начин, както и аз. Няма значение откъде си или какъв цвят е кожата ти, ако усещаш връзка с тази държава, значи всички можем да живеем тук като едно голямо семейство. Всеки, който живее тук има задължение да пази Латвия и да я прави по-силна. Единственото, което можем да направим е да се отнасяме с уважение един към друг. / Здравейте! Аз съм от Африка. Жена ми е латвийка. Искам да започна бизнес тук. / Аз съм латвиец. Живея тук, за да защитавам страната си, както някога е правел дядо ми. / Здравейте, аз съм от Турция. Искам да представя моите турски сладки на латвийците./ Аз съм от Япония. Много ми харесва тук. Дори научих някои традиционни песни. / По националност съм руснак, но съм роден и израснал тук. Това е моята родина и аз я обичам. 2. Много хора са се отказали, но има и много, които все още се борят. Не само латвийци, но и чужденци. Те обичат Латвия. Аз ли? Аз не искам да се предавам. 3. Продължавам да рисувам историята, която започнах, тази за убиеца на мечки – символът на латвийската сила. 4. Дори и когато времената са трудни можеш да видиш някой, който се усмихва. Това е надеждата. Това ни дава сили да се вдигнем отново. 5. А той, моят герой, все още стои на Статуята на свободата. 6. Ако той е тук, това означава, че все още се бори и защитава родината си. Вярвам, че всеки човек в Латвия може да бъде като него. Надявам се някой ден да видя Латвия силна и щастлива. / Много хора напускат дома си с надежди и мечти за по-добро място за живот, работа и отглеждане на деца. Пътят, който аз съм избрал далеч не е лесен. Но ме води към смисъла на живота ми. Искам да възродя убиеца на мечки във всяко латвийско сърце и по този начин да направя нещо добро за Латвия. / Това е моята история на един виетнамец, живеещ в Латвия.