“изследване на липсата на ограничения и пречки”, Гао Синцзян
Обобщение
Разбира се, че не съм Гао Синцзян J. Идеята ми е да покажа опитът на имигранта, неговия разум си, надежди и трудностите, които среща. Надявам се да харесате работата ми.
Биография
Здрасти, казвам се Джузепе и съм роден в Рим, където всъщност и живея. И двамата ми родители са китайци, така че и аз съм китаец. На 17 години съм и уча в гимназия Лисео Сиентифико Агосто Риги. Обичам да рисувам и бих искал да стана художник в Япония.
Страница 1
1. Аз съм Гао Синцзян и съм в офиса на офицера.
2. Защо обвинявате моите трудове в подвеждане на младите хора?
3. Изкуството е индивидуална нужда, не можете да ограничавате моята свобода на изразяване! / …
4. Вашето отношение е антисоциално. Вие поставяте своя собствен интерес пред интереса на страната. / Хуманизмът и комунизмът са несъвместими.
5. В това няма никакъв смисъл…! / Този разговор приключи. / Моля, тръгвайте си.
Страница 2
1. Хайде де, направете нещо!/ Вие сте моят редактор, защо не можете да публикувате моите работи?
2. Съжалявам, нищо не мога да направя…не ми се обаждате повече, добре?
3. След този разговор пристигна охраната…
4. И запалиха моите ръкописи…
Страница 3
1. Тъй като учих френски в Институт по чужди езици на Пекин и тъй като имах разрешение да напускам Китай, често пътувах до Франция. / Не можех да остана повече в Китай. Исках да изразя себе си свободно в Европа, така че през 1987 г. получих политическо убежище в Франция и заживях в Париж.
2. През 1989 г. четох за протестите на площад Тянанмън.
3. Веднага се отказах от членството си в Комунистическата партия и подадох молба за Френско гражданство, което получих през 1998 г.
4. Но животът ми във Франция не беше само положително преживяване… / …особено в началото.
Страница 4
1. Защо не искате да публикувате моите трудове? / Какво не е наред с тях?
2. Вашите работи са добри…по-принцип.
3. Но мисля, че няма да се продават.
4. Вие говорите за продажби? Какво общо имат те с изкуството?
5. Вие все още не разбирате, нали? / На мен не ми пука какво китайците мислят по въпроса, тук е съвсем различен свят.
Страница 5
1. Тогава разбрах, че творците трябва да живеят по „ръбовете“. Беше труден период в моя живот. Не се отказах от свободата си в Китай и не го бих направил и във Франция.
2. Започнах да рисувам. / ммм…
3. Вашите творби са невероятни! / Наистина ли? / Бих искал да ги показвам в моята художествена галерия! /
4. …разбира се…/ Ехе, поздравления човече!
5. По този начин започна пътят, който ме доведе до Нобеловата награда.