“изследване на липсата на ограничения и пречки”, Гао Синцзян

Обобщение

Разбира се, че не съм Гао Синцзян J. Идеята ми е да покажа опитът на имигранта, неговия разум си, надежди и трудностите, които среща. Надявам се да харесате работата ми. 

Биография

Здрасти, казвам се Джузепе и съм роден в Рим, където всъщност и живея. И двамата ми родители са китайци, така че и аз съм китаец. На 17 години съм и уча в гимназия Лисео Сиентифико Агосто Риги. Обичам да рисувам и бих искал да стана художник в Япония.

Страница 1

1. Аз съм Гао Синцзян и съм в офиса на офицера.

2. Защо обвинявате моите трудове  в подвеждане на младите хора?

3. Изкуството е индивидуална нужда, не можете да ограничавате моята свобода на изразяване! / …

4. Вашето отношение е антисоциално. Вие поставяте своя собствен интерес пред интереса на страната. / Хуманизмът и комунизмът са несъвместими.

5. В това няма никакъв смисъл…! / Този разговор приключи. / Моля, тръгвайте си.

Страница 2

1. Хайде де, направете нещо!/ Вие сте моят редактор, защо не можете да публикувате моите работи?

2. Съжалявам, нищо не мога да направя…не ми се обаждате повече, добре?

3. След този разговор пристигна охраната…

4. И запалиха моите ръкописи…

Страница 3

1. Тъй като учих френски в Институт по чужди езици на Пекин и тъй като имах разрешение да напускам Китай,  често пътувах до Франция. / Не можех да остана повече в Китай. Исках да изразя себе си свободно в Европа, така че през 1987 г. получих политическо убежище в Франция и заживях в Париж.

2. През 1989 г. четох за протестите на  площад Тянанмън.

3. Веднага се отказах от членството си в Комунистическата партия и подадох молба за Френско гражданство, което получих през 1998 г.

4. Но животът  ми във Франция не беше само положително преживяване… / …особено в началото.

Страница 4

1. Защо не искате да публикувате моите трудове? / Какво не е наред с тях?

2. Вашите работи са добри…по-принцип.

3. Но мисля, че няма да се продават.

4. Вие говорите за продажби? Какво общо имат те с изкуството?

5. Вие все още не разбирате, нали? / На мен не ми пука какво китайците мислят по въпроса, тук е съвсем различен свят.

Страница 5

1. Тогава разбрах, че творците трябва да живеят по „ръбовете“. Беше труден период в моя живот. Не се отказах от  свободата си  в Китай  и не го бих направил и  във Франция.

2. Започнах да рисувам. / ммм…

3. Вашите творби са невероятни! / Наистина ли? / Бих искал да ги показвам в моята художествена галерия! /

4. …разбира се…/ Ехе, поздравления човече!

5. По този начин започна пътят, който ме доведе до Нобеловата награда.