“Как Мистър Блек стана син“, Дмитри Ягодин Posted on юли 9, 2013 by ComiX4= in Истории за миграция | 0 comments<- „Истинска история за виетнамец, който живее в Латвия“, Чао Виет Нгуен | „Великата миграция на Калдерашите и техния трон в Полша”, Агниешка Писка -> Back Next Picture 2 of 6 Обобщение Тази малка смешна история разказва за живота на приспособяващия се имигрант и за безразличието на огромна бюрократична машина, която създава прекалено много спънки и трудности. Биография Дмитри Ягодин (1979) е роден в Москва, Русия. Учи анимация в Националната Академия по Театрално и Филмово Изкуство в София. Работи като артист на свободна практика и независим режисьор и аниматор. Страница 1 Това е Мистър Блек. Той много обича да пътува и приключенства. Мистър Блек обиколи много страни и градове. Това е Мистър Блек в екзотичната Грийнада, а тук Мистър Блек е в горещия Йеллоустан. Той посети Кралския дворец в древният Оранджбърг. Изкъпа се във водопадите на далечната Пърпълстейтс. Страница 2 Един ден Мистър Блек дойде в Блуленд. Блуленд беше една много малка и красива страна с красива природа и уютни градове. Хората там бяха дружелюбни и усмихнати, а езика им мелодичен и син. Мистър Блек веднага разбра, че това е мястото, в което иска да остане да живее. Но как да стане това? Мистър Блек разбра, че за да стане пълноценен жител на Блуленд, той трябва да се сдобие с Големия Син Печат от Министерството на Цветните Работи. Но това се оказа малко проблемно. Страница 3 “За да получите Големият Син Печат първо трябва да попълните специалният син формуляр” – казаха му в Министерството. Така започна най-дългото приключение на Мистър Блек. След попълването на формуляра Мистър Блек получи три малки хубави сини печата, но това не се оказа достатъчно. Сега той трябваше да ги завери с 9 сини подписа от 9 различни директора. И така, Мистър Блек започна да събира необходимите подписи и печати, които междувременно ставаха все повече… и повече… и още повече… Страница 4 Дните се превръщаха в седмици, седмиците в месеци… месеците – в години. Междувременно Мистър Блек се ожени за една хубавка жителка на Блуленд, нанесе се в една уютна синя къща, започна да работи една нелоша синя работа и много скоро проговори добре на синия език. Страница 5 Приятелите му се шегуваха, че е станал почти толкова син, колкото тях. И наистина, Мистър Блек забелязваше, че черното по него ставаше все по-малко от многобройните печати и подписи. Но големият син печат все така липсваше. Докато един ден след дълги години чакане, Мистър Блек не получи писмо от Министерството на Цветните Работи. “Искаме да ви уведомим, че ви е позволено да получите Големият Син Печат” – гласеше писмото. Когато Мистър Блек отиде до Министерството, той беше вече толкова син, че много трудно намериха място за последния печат. Страница 6 Всъщност, Големият Син Печат се оказа не чак толкова голям и Мистър Блек се учуди, че му се наложи да го чака толкова много време. “Поздравявам ви! Вече сте изцяло Син!” – каза Главният Министър. И наистина, Мистър Блек вече се чувстваше така. Коментари comments