„Дядо ми е пощенска марка“, Лора Кенинс Posted on юли 2, 2013 by ComiX4= in Истории за миграция | 0 comments<- „Растете където Бог ви е посадил“ Анастасия Цепайкина | „1973-2009”, Евангелос Андруцопулос -> Back Next Picture 1 of 1 Обобщение Въпреки че Латвия иска мигрантите латвийци и техните семейства да се завърнат, завръщането ми в страната, от която моите баба и дядо са емигрирали понякога ме кара да се чувствам объркана и стресирана, но един ден в пощата наистина се почувствах на мястото си. Биография Моите баба и дядо емигрирали от Латвия в Канада по време на II-та световна война, както много други латвийци. Посетих Латвия за пръв път през 2005 г. и се преместих там през 2012 година. Работя като журналист и художник в Рига. 1. Баба и дядо ми са дошли от Латвия в Канада след Втората Световна Война, както много други латвийци 2. and not so directly: first they were sent to work in Germany during the Nazi occupation of the Baltic States но не толкова дирекно: първо по време на нацистката окупация на балтийските държави те са били изпратени да работят в Германия 3. след това са били бежанци в Париж, където дядо ми е завършил следването си като композитор и му е била предложен работа в Канада 4. и много по-късно аз напуснах Канада, за да се върна да живея в Латвия. 5. Според латвийското миграционно право и конвенция, бях родена като “trimdinieks” или латвийски изгнаник. / Здрасти 6. Понякога се чувствам латвийка, а понякога не. / Добър ден, кафенце моля (на латвийски със силен акцент) / Да, имаме кафе (през смях, на английски) 7. Водопроводчик: Ще мине известно време, аз съм тук с един ЧУЖДЕНЕЦ / Клиент: Не, не се чувствам длъжна да ти плащам, нещата не се правят така! 8. Но през ноември 2012 г. латвийските пощи издадоха набор от марки с ликовете на композитори. Един от тях беше дядо ми. 9. Осем от тези марки моля. / Тези ли?? Сигурна ли сте? / Да…това е моят дядо! 10. Тогава пощенският чиновник ми даде и от големите размери марки. С марките на дядо вече се почувствах като истинска латвийка Коментари comments