„Дядо ми е пощенска марка“, Лора Кенинс

Back

Next

Picture 1 of 1

Обобщение

Въпреки че Латвия иска мигрантите латвийци и техните семейства да се завърнат, завръщането ми в страната, от която моите баба и дядо са емигрирали понякога ме кара да се чувствам объркана и стресирана, но един ден в пощата наистина се почувствах на мястото си.

Биография

Моите баба и дядо емигрирали от Латвия в Канада по време на II-та световна война, както много други латвийци. Посетих Латвия за пръв път през 2005 г. и се преместих там през 2012 година. Работя като журналист и художник в Рига.

1. Баба и дядо ми са дошли от Латвия в Канада след Втората Световна Война, както много други латвийци

2. and not so directly: first they were sent to work in Germany during the Nazi occupation of the Baltic States

но не толкова дирекно: първо по време на нацистката окупация на балтийските държави те са били изпратени да работят в Германия

3. след това са били бежанци в Париж, където дядо ми е завършил следването си като композитор и му е била предложен работа в Канада

4. и много по-късно аз напуснах Канада, за да се върна да живея в Латвия.

5. Според латвийското миграционно право и конвенция, бях родена като “trimdinieks” или латвийски изгнаник. / Здрасти

6. Понякога се чувствам латвийка, а понякога не. / Добър ден, кафенце моля (на  латвийски със силен акцент) / Да, имаме кафе (през смях, на английски)

7. Водопроводчик: Ще мине известно време, аз съм тук с един ЧУЖДЕНЕЦ / Клиент: Не, не се чувствам длъжна да ти плащам, нещата не се правят така!

8. Но през ноември 2012 г. латвийските пощи издадоха набор от марки с ликовете на композитори. Един от тях беше дядо ми.

9. Осем от тези марки моля. / Тези ли?? Сигурна ли сте? / Да…това е моят дядо!

10. Тогава пощенският чиновник ми даде и от големите размери марки. С марките на дядо вече се почувствах като истинска латвийка