„Откъдето и да е“, Елиза Фурлани Posted on юни 28, 2013 by ComiX4= in Истории за миграция | 0 comments<- „Великата миграция на Калдерашите и техния трон в Полша”, Агниешка Писка | „Растете където Бог ви е посадил“ Анастасия Цепайкина -> Back Next Picture 2 of 4 Обобщение Кратко обобщение на преселването на три различни поколения. Чувства, надежди за бъдещето, в търсене на по-добро утре. Историята е разказана от лична гледна точка, много интимно, по време на стажа в чужбина, който е критичен момент за правене на какъвто и да било избор. Биография Елиза Фурлани винаги е обичала комикси. Кара последна година в Академията по изящни изкуства в Болоня. Успяла е да спечели няколко награди за комикси и в момента е стажант в издателска къща за комикси във Франция. Стр. 1 1. 2013 – Гренобъл. Вечер като всяка друга в парк Мистрал./ Малка бира за 3,50€: ще получим обратно 1 евро, когато върнем чашата. 2. Тази вечер сме четирима. Сам е латвиец. За последните 18 месеца е страстен пътешественик, вози се на стоп и спи, където е намери./ Внимавай, Никола, или ще пострадаш!/ Никола говори английски перфектно, обича музика и е подслонил повече от 40 човека, който са посетили Гренобъл, благодарение на www.couchsurfing.org (уеб-сайт, където хора предлагат безплатно място за спане на пътуващи за кратък период от време).. 3. Елиза, италианка, която обича Франция и комикси от известни автори: говори английски и френски много добре и живее във Франция от няколко месеца. 4. Ето ме и мен. / Не говоря английски и френски много добре. В Гренобъл съм за тримесечен стаж. За хората, които са тук това е абсолютно нормално. Приятелите ми в Италия мислят, че това е някакъв вид геройство. Стр. 2 1. Не за нея…/ 1957 Мелбърн, Австралия/ Заповядайте, кафето Ви./ Имаш много странен акцент. Не си нито италианка, нито австралийка, нали? 2. От Хърватия съм, господине. Тук съм само от 3 седмици. 3. За първи път ли си в лагер за бежанци?/ Не. Напуснах Хърватия и отидох в Бари, където бях в лагер за няколко месеца. 4. Роден съм в малко провинциално селце, където хората знаеха всичко за всички и където живееха със страха от предстоящата война. / Нямаше какво да ме задържи там. Стр. 3 1. Нищо не ме задържа тук в Модена./ Приятели сме от 12 години. Утре той заминава за Берлин с еднопосочен билет. / Там нямат толкова хубаво кафе, нали знаеш? 2. Догодина бих искал да правя специализация в Лондон или Холандия./ Бих искала и да работя, за да мога да си платя билета обратно за Токио. 3. 1998 / Ronchi dei Legionari Airport, Trieste 4. My uncles and my cousins left for Australia / I think there is no chance for a future for the young ones here 4. Чичовците и братовчедите ми заминаха за Австралия. / Мисля, че няма бъдеще за младите тук. 5. Израснах с мисълта, че никога няма да намериш това, което търсиш на мястото, където си роден. / Представи си само! Трябваше да сме на този самолет още преди 5 години. Стр. 4 1. Мамо, съжалявала ли си някога, че не си се върнала в Австралия?/ Не, почти мога да нарека това свой дом. / Когато баба ти беше млада, хората напускаха дома, за да разгледат света и да видят какво може да им предложи. 2. Скоро ще стигнем Коледния остров! Казват, че тук празнуват Коледа на плажа! 3. But now people move hoping to find a job and to have a family one day…/ Travelling, knowing and choosing where you can stay it’s wonderful My cousins are studying at school with people coming from all over the world! The youngest is engaged with a Filipino girl, while the classmate next to Alex is from Thailand 3. Но сега хората се местят с надеждата да намерят работа и да създадат семейство един ден…/Възможността да пътуваш, трупаш знания и да избереш къде да останеш е нещо чудесно! Братовчедите ми учат заедно с хора от цял свят в училище! Най-младият е сгоден за филипинка, докато ученикът до Алекс е от Тайланд. 4. Но да не се чувстваш уверен в корените си, защото нямаш бъдеще там, където си роден…/ Мисля, че това е много тъжно. Коментари comments