„Бумерангите, в три глави“, Корсино (Даниел Лопес Бончина)

Обобщение

Това е историята на един млад мъж, който търси възможности в страната, която баба му и дядо му са били принудени да напуснат и където никога не са могли да се върнат. Той е изправен пред много проблеми. Основните трудности, които среща са свързани с дискриминация и тормоз в училище. Тази история е по действителни събития.

Биография

Корсино (Даниел Л. Бончина) е роден в Аржентина през 1985 г. Учил е право в Университета в Буенос Айрес, публикувал е различни кратки истории и през 2010 г. отива в Словения. Днес живее в Любляна, където учи италианска литература и испански.

 

Стр. 1 

1. Глава 1 Испания – Аржентина 1945/ Когато Испанската гражданска война приключва, много хора биват преследвани и разстрелвани поради политическите си убеждения. По време на Втората световна война, Франко опитва да прекърши останалата част от съпротивата. / Някъде в Испания, 1939/ Готови…Прицели се…Стреляй!!

2. Със сигурност това беше момента, в който започна серия от непредвидими събития. Предшественик, свят, непознат за мен и възможният въпрос „защо?“ във връзка с рожденото ми място./ Ще ми липсваш, мамо…може би един ден ще те видя отново…може би ще се върна различен…/ Андрес Фуентес емигрира в Аржентина, където ще се опита да осъществи мечтите си; да пише свободно за идеите си и един ден да се върне в родината си и да прегърне семейството си…но понякога, даже всъщност винаги, нещата не се случват така, както сме се надявали.

3. Аржентина, почти 55 години по-късно

4. 2001, Икономическа криза/ Върнете ни бъдещето./ Замразени банкови депозити

5. 2008, Земеделска криза/ Недостиг на определени продукти поради стачки в различни части на страната… правителството лъже за инфлацията…кризата се задълбочава.  Други новини – Испания приема закон, който ще даде право на гражданство на роднини на изгнаници…

Стр. 2

1. Закон на историческата памет? Какво е това? / …да, това е… мамо, татко, ще замина за Испания.

2. Защо Испания? Сега? Първо приключи с ученето преди да заминеш…Знам, че е трудно, но ние можем да ти помогнем./ Мамо, знаеш, че искам да бъда писател, а тук нямам бъдеще като такъв. Освен това, колко трябва да чакам, за да стана независим./ Имаш ли някакъв  план? Както и да е, вече си голям.

3. … Добре, Диего…пази се и помни, че можеш да разчиташ на нас. Сигурен съм, че ако дядо ти беше жив, щеше да дойде с теб.

4. Thank you both! Now I have to start saving money… citizenship is not enough. / HMM! The only plan that I have is a dream. I think that if I continue thinking about it I wont go anywhere… HMM… but it doesn’t seem complicated… and the language doesn’t either… / At least I’ll have security, which I don’t have here.

4. Благодаря ви и на двамата! Сега трябва да започна да спестявам пари…гражданството не е достатъчно. / Хм! Единственият план, който имам е една мечта. Мисля, че ако продължавам да мисля за това, няма да отида никъде…хм…но не изглежда трудно…нито пък езикът…/ Поне ще се чувствам сигурен, нещо, което тук липсва.

5. Глава 2 Аржентина Испания 2010/ Криза/ Криза

6. 1 month after the World Cup. Spain won and unemployment has increased. / Hi! Mum, I’m living in a flat with other students. I haven’t found a job but I have already enrolled in university…

6. Месец след Световното първенство. Испания победи, а безработицата се повиши./ Здрасти! Мамо, живея в апартамент с други студенти. Не съм си намерил работа, но вече се записах в университета.

7. Търсим сервитьори.

8. …Намерих работа в кафене и следващата седмица почвам университет.

Стр. 3

1. Сервитьор!

2. 2 кафета с мляко и един въпрос, ти не си испанец, нали?

3. Не, господине, аз … всъщност дядо ми беше испанец.

4.Чакай малко, този акцент ми е познат.. ти си аржентинец!/ Този акцент а толкова готин!/ Още един Меси.. не че той е нещо кой знае какво./ Ех… Благодаря, ще се върна след минутка… Извинете, нещо друго?

5. Месец по-късно…/ Хей! Ей, аржентинеца! Ела тук!/ Да, господине, какво ще желаете?

6. Три месеца по-късно/ Тази криза е заради имигрантите. Като че ли това, че ни крадат работата не е достатъчно, ами ни ползват и болниците, дават ги по телевизията, играят спорт без да са испанци… а аз съм все още безработен.

7. Е, Карлос, ще имаш по-голям късмет занапред. Ела с мен, да те черпя едно кафе.

8. Келнер!/ Да, господине, какво ще желаете за пиене?

9. Не си испанец, нали?/ Ами… не, от Аржентина съм.

10. Точно затова ти говорех! Виждаш ли! Какво ти казах?…Тези южноамериканци, тези… индианци идват да крадат от нас… Да отидем другаде, където има испанци.

Стр. 4

1.Глава 3 от Испания до Хърватия 2012./ Здрасти мамо, здрасти татко! Получих стипендия да уча в Хърватия за една година. Да, откъдето е баба…Толкова съм щастлив, имах нужда от почивка и да не чувам коментарите, които отправят по мой адрес всеки ден, там ще е различно.

2.Не се притеснявай, Диегито, просто казвай, че си испанец../ Не, мамо, никога…с хърватски и испански корени е достатъчно. Ще ти се обадя, като пристигна, обичам те.

3.  Загреб…/ Добро утро, преди да започнем, искам да ви кажа, че няма да говорим на хърватски…Искам да знам дали има хора, за които това е роден език?

4. Аз/ Аз/ Тук

5. Откъде си?

6.От Аржентина/ Каква е фамилията ти?/ Фуентес Ловренчич.

7.Можеш ли да променяш тоналността, когато говориш? Хм! Не си мисли, че само защото ти е роден език ще ти е по-лесно. Тук ще говорим испански, не аржентински…а другите, за които е роден език?

8 .Казвам се Клара и съм от Бадахоз/ Аз съм Хуан и съм от Барселона.

9. Две седмици по-късно/ Кой ще чете историята днес?/ Аз!/ Аз!/ Аз!/ Никой? И така… може ли някой да ни каже за какво става дума в романа на Галдо?

10. Ха ха ха! Може би ти. Не, не ти. Питам тези, на които им е роден език, както знаете са двама в клас… Клара и Хуан.

11. Господине, не сме чели за днес.

12. Тъй като никой не я е прочел, нека прочетем на глас това, което трябваше да сте прочели за днес.

13. Изморен съм, искам да се прибера вкъщи… тази страна е ужасна… поне следващия месец имаме латиноамериканска литература…

Стр. 5

1. Извинете, току-що ми промениха групата. Аз съм Вероника Марич. / Заповядай, седни.

2. На кого му пука… какво…какво? Какво съм си мислел?

3.One month later / As you know Hispanic Literature has become quite popular after the “boom” in the middle of the XX century. The magical realism and great novels of Rayuela wouldn’t have been possible without Spain, without the Vanguard. That’s why we’re going to focus on Spain, since the peninsula made Latin literature strong and well known.

3. Месец по-късно/ Както знаете испаноезичната литература става доста популярна след „бума“ в средата на ХХ век. Магическият реализъм и прекрасните романи на Раюела не биха били възможни без Испания, без авангарда. Затова ще се съсредоточим върху Испания, тъй като полуостровът е направил латинската литература силна и известна.

4.„…още нещо, след два месеца трябва да напишете курсова върху разказ или роман, който сте прочели.“

5.Три седмици по-късно, в офиса на професора/ Професоре, подготвил съм курсова за „Ел Матадеро“./ Не мисля, че е добра идея ти да говориш за аржентинска история, но както искаш…

6.Добре, ще видя дали мога да я променя.

7.Два дни по-късно/ Това е, професоре. Отне ми два дена упорита работа, но измислих нова тема и завърших курсовата си. Въпреки че имам още месец, за да я проверя, исках просто да знам дали е добре така.

8. Добре! Дай ми я и ще я оценя./ Казах Ви, не съм я проверил, исках просто да зная…/ Става, темата ми харесва, ще я проверя и ще ти я върна.

9. Здравей!/ Zivjo, kako si? / Добре… можем да говорим на испански, ако искаш. Чаках тролея… искаш ли…?

Стр. 6

1.Седмица по-късно/ Проверих курсовата, хареса ми и разбирам, че на теб, тъй като не ти е роден език, ти е трудно да говориш испански…но не се притеснявай, поправи грешките, които съм отбелязал и може би ще ти пиша 8.

2.Професоре, тук сте поправили много предлози, например „ за страната“ според Вас е „от страната“…и…./ Ти си поправи грешките, аз си знам граматиката!

3. Хм.. липсва ми дома../ Защо всичко трябва да е толкова трудно?… Изморен съм…Само ако знаех защо се държат така. Мразят ме, а дори не ме познават….Какво съм им направил?…

4.  В Аржентина не стават такива неща…но..пф. Кого заблуждавам?/Виждал ли си ужасния перуанец, който работи в бара.

5. Това бях аз преди 3 години…невероятно е какви неща казваме без да мислим…може би е по-силно от нас, може би е нещо, което сме наследили или чули, може би, за да живееш е нужно да разбираш и чувстваш…в моя случай, аз дойдох, търсейки една мечта.

6. …И намерих реалността.

7. Юли, 2013/ Вече не зная дали искам сигурно бъдеще. Предполагам, че тези резки промени, неочакваните, са тези, които причиняват ужасна несигурност в живота; за някои това е несъвършенството на мечтите, които трябва да отбягваме преди да са се превърнали в „може би“, губейки контрол над всичко. Научих се да обичам тези „може би“. Защото, може би, един ден бих могъл да разкажа тази история, като пример за нещо…въпреки че може би няма да съм писателят, който мечтаех да бъда…След една седмица се връщам в Испания, но този път няма да съм сам… Вероника ще учи в Мадрид…Между другото, заедно сме от два месеца. Както казах, не съм писателят, който мечтаех да бъда, но пиша най-добрата история – тази на живота си. Край.